Вид сканиращ микроскоп, с изключително висока разделителна способност. Детектора на АСМ се състои от краче с връх, чийто радиус е от порядъка на нанометри и което обхожда повърхността на изследвания материал и система за отчитане на силите на взаимодействие между крачето и повърхността (чисто механични, електростатични, магнитни, капилярни, Ван дер Ваалсови и т.н. сили). Анализът на информацията за взаимодействията между пробата и материала дава възможност за изграждане на триизмерно изображение. Освен за получаване на сканиращи изображения, АСМ се използува и за анализ на взаимодействия между различни вещества и по-специално за намиране на зависимостта между силата на взаимодействие и разстоянието между тях.

Вируси, които заразяват бактерии.

Бактерията е едноклетъчен микроорганизъм с относително проста клетъчна структура. Бактериите нямат клетъчно ядро и органели (митохондрии, хлоропласти и др.).

Вирусът е низш организъм, вътреклетъчен паразит. Изграден е от белтъчна обвивка, осигуряваща защита на наследствената информация и способствуваща за навлизане в клетките на по-висшите организми. Наследствената информация на вирусите е закодирана в молекули ДНК или РНК. Поради липсата на собствен механизъм за размножаване, те могат да се възпроизвеждат само превземайки и заразявайки други клетки.

Съвкупността от цялата наследствена информация на даден организъм. Това включва както гените – участъците кодиращи синтезата на белтъчни молекули, така и некодиращите участъци от ДНК (регулаторни участъци, транспозони, РНК гени и др.). Най-често геномът е представен от ДНК, но при някои вируси наследствената информация може да се съхранява под формата на РНК.

Орбитата на тела, които обикалят около Земята с период на въртене равен на сидеричния период на въртене на Земята около собствената и ос.При това движение посоката на въртене на тялото съвпада с посоката на въртене на Земята. Формата на геосинхронната орбита може да бъде както елиптична така и кръгова. Геосинхронната орбита може да заема различни положения над земната повърхност. В случай на елиптична орбита, която не се намира точно над екватора, при движиението си над земната повърхност тялото описва осморки (погледнато от Земята). Такава орбита имат комуникационните сателити.

Специален случай на геосинхорнна орбита. Геостационарната орбита е кръгова и заема положение точно над екватора. Погледнато от Земята, тяло, намиращо се на геостационарна орбита, изглежда като неподвижна точка.

Диаграмата отразява зависимостта между абсолютната величина, светимостта и повърхностната температура на звездите. Създадена около 1910 година от Ейнар Херцшпрунг и Хенри Ръсел.

Ензимен комплекс, който стои в основата на репликацията на ДНК.

Статистическа величина за оценка теглото на индивидите спрямо тяхната височина. Пресмята се като теглото в килограми се раздели на височината в метри, повдигната на квадрат. Нормалните граници за ИТМ са 20-25. За наднормено тегло се говори когато ИТМ надвишава 25. Когато ИТМ е над 30 става дума за затлъстяване.

Т. нар. хормон на апетита, който се синтезира от клетки в мастната тъкан. Лептинът циркулира в кръвта и се свързва със специализирани клетки в хипоталамуса – участък в мозъка, свързан с контрола на обмяната и хормоналния баланс, като по този начин пренася към мозъка информацията за наличните енергийни резерви на тялото.

Мюонът е полустабилна елемнетрана частица с отрицателен електричен заряд и спин 1/2.

Вещество което служи за провеждане, засилване и модулиране на нервния импулс.

Неутронната звезда е една от възможностите за една звезда да приключи жизнения си цикъл. Този тип звезди са остатък от експлозията на масивни звезди с ниска температура и голяма плътност - маса приблизително равна на тази на Слънцето, компресирана в 30 000 до 70 000 пъти по-малък обем.

Хормон при бозайниците, който действа и като невротрансмитер. Отделя се в мозъка при физиологически и поведенчески процеси, при които се изгражда привързаност между отделните индивиди като например раждане, кърмене, секс. Ролята му е да подпомага социалните взаимодействия, създаването на връзки между членовете на социалната група.

Парадоксът възниква, когато единият от близнаците пътува в космоса с висока скорост, а другият остава на Земята. При пътуването си със скорост 92% от тази на светлината, близнакът пътуващ в космоса остарява с 40% по-бавно от този, който е останал на Земята.

Това е кръгова молекула ДНК, която се срещат при бактериите. Плазмидите съществуват отделно и независимо от геномната ДНК, могат да се “размножават” чрез репликация, както и да се прехвърлят към други бактерии. Често пъти садържат информация за синтеза на ензими, осигуряващи им резистентост към даден вид антибиотик.

Това е процесът на удвояване на наследствената информация, в хода на който от 1 молекула ДНК се получават две, напълно идентични такива. Репликацията на ДНК е характеристика на всички живи организми и се намира в основата на живота. Осъществява се преди деленето на клетките, като по този начин се осигурява пренасянето на пълния набор от наследствената информация в двете дъщерни клетки. Репликацията се осъществява в резултат на съгласуваното и координирано действие на редица белтъчни молекули, ензими, най-важният от които е ДНК-полимеразата.

Група вируси, за които е характерно, че след като инфектират даден организъм интегрират своя геном в този на гостоприемника, превръщайки се в т. нар. провирус и ставайки част от самата клетка. Когато заразената клетка се дели, тя удвоява своята наследствена информация, за да могат да се получат две пълноценни, нови клетки – в хода на този процес, вирусната ДНК също се удвоява и на практика паразитът инфектира две клетки. Така, ако бъдат инфектирани половите клетки на даден организъм, ретровирусите заразяват и потомството му. Най-известният представител на ретровирусите е ХИВ, причинителят на СПИН.

Времето изминало от преминаването на пролетното равноденствие. За разлика от слънчевото време, сидеричното време се основава на движението на звездите. Земният сидеричен ден е дълъг 23 часа 56 минути и 4 секунди.

Торинската скала е метод за преценка на риска от сблъсък на Близки до Земята Обекти (Near Earth Objects) с нашата планета. Скалата е разделена на степени от 0 до 10, като степен 0 означава "никакъв риск", а степен 10 означава "сигурен сблъсък".

Хоризонтът на събитията е затворена крива в пространство-времето, отвъд която никаква електромагнитна енергия, включително светлината, не може да достигне външен наблюдател.